:))

Не мога да те видя! Всъщност изобщо не те виждам! Забелязвам те, но се правя, че не виждам! Защото не искам! Нямам потребност! За мен си едно лице, на моменти някакво име, после те забравям! Като се обърна с гръб към теб, знам, че протягаш ръка към мен, която сгърчва пръстите си болезнено нерешителна, преди да ме хване! Презирам страха и в същото време уважавам ненамесването! Не ме докосваш! Не смееш! Не те усещам! Не знаеш как ще реагирам...
Всеки като теб, когото не забелязвам, защото нямам желание, дали наистина би искал да ме сграбчи!? Не искам точно ти да ме сграбчваш, нито всички онези като теб, които просто не забелязвам! Като мъже...
Предпочитам заблудите...че приятелството е възможно!